Мечтаех много един ден да имам малко куче с бяла козина и не спирах да говоря за това до
една сива вечер през ноември 2018 г., когато двама мои добри приятели тупнаха Тото на прага ми. Изненада!

Така Тото влезе в живота ми и си проправи път в ежедневието ми бързо, пухкаво, с вродената си естественост.

Той е моят любящ, верен спътник в добро и в лошо. Защото „да се живее без куче е
възможно, но просто не си струва“.